Издава Юбилеен комитет при гимназия „Димитър Благоев” – Пловдив
Единствен брой
Първият годишен акт
Из спомените на Найден Геров
21 юли 1851 година. За този ден първият учител в първото Пловдивско класно училище, Найден Геров, разказва с вълнение и ентусиазъм:
„Нашето скромно епархийско училище беше претъпкано с народ, когато гръцкият владика Хрисант наедно с много гръцки първенци, дойде на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на многото математически и физически задачи, точното показване на географските места, слиса присъствуващите гърци. Те останаха като гръмнати, защото никога не очаквали подобен успех и възможността на нашия език да предаде такава възвишена наука, а бяха дошли само да се посмеят на българския дебелашки език и да се подиграят с българите и техния млад даскал.
Владиката се навъси и почна да пита гръцките учители, защо тия предмети не се учат в техните училища и как е възможно един такъв дебелашки език в една година да се усъвършенствува, та да има такава наука в него.
След изпита гърците си отидоха като попарени. Те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха.
Този ден е най-радостният в живота ми и въодушевлението, което добих тогава, и до сега не е още отслабнало. За всички трудове и лишения, тоя ден бях стократно възнаграден. Такива дни не се повтарят в живота на човека.”
Той винаги е с нас
В забележителната история на нашето училище има една изключително светла страница. Тя е свързана с името на любимия ДЯДО.
От 14 октомври 1894 година до 22 октомври 1897 година Димитър Благоев е бил преподавател по руски език в Държавната мъжка гимназия в Пловдив. Той е оставил най-прекрасни спомени в сърцата на учениците си.
Ето какво разказва един от тях – Н.Попвасилев:
„През учебната 1896 – 1897 година бях ученик на в IV клас на Пловдивската държавна мъжка гимназия. Между другите учители беше ми учител и Димитър Благоев. Той ни преподаваше руски език, който тогава се изучаваше в IV и V клас на гимназията.
Димитър Благоев беше нисък на ръст, със симпатично лице, с брада, която го правеше по-широколик. Държанието му пред нас, учениците беше сериозно. Имаше звучен, ясен и разбран говор. За това всички ученици слушахме преподаваните уроци с най-голямо влияние. Дисциплината и редът в неговите часове бяха най-добри. Ако някой ученик нарушеше реда и тишината в класа, той не се ядосваше, а правеше кротки бележки и бързо възстановяваше реда. От ясното и добре разбрано преподаване на уроците се виждаше, че той добре владееше руски език.
Димитър Благоев беше учител не само на нас, учениците. Той беше учител на възрастните, на народа …
Неговото уволнение причини голяма мъка на всички ученици в класа.”
Днес великият учител пак е сред нас. Цялото наше училищно ежедневие е озарено от присъствието му. Това ни задължава да бъдем по-добри, по-умни, по-силни. Думите му „БЪДЕТЕ БОРЦИ В ЖИВОТА!” са наш лозунг, наше знаме.
Из живота на Пловдивското мъжко класно училище
Навършват се 115 години от основаването на Пловдивското класно училище ,което е носело Средоточно (епархийско) училище „Св. Кирил и Методий”. Още преди Освобождението то достига до средно училище – гимназия с шестокласен курс, която е и първата у нас.
Тава училище има богата и поучителна история, гордост не само за Пловдив, а и за цялата ни страна. Още в първите години на неговото създаване се утвърждава здрав народностен дух и демократични традиции, които по-късно след Освобождението и при най-тежките моменти от нашия обществен живот, са оказвали влияние върху живота на Пловдивската мъжка гимназия, днес – политехническа гимназия „Димитър Благоев“.
Идеята да се открие по-висш тип училище в Пловдив, което да дава по-високо образование от съществуващите по онова време взаимни училища, е дадена още през 1835 година от известния наш възрожденски иконописец, художника Захари Зограф. Той идва в Пловдив по покана на чорбаджи Вълко Чалъков да иконописва възобновената църкви „Св. Петка“, която и до днес съществува на южните скали на Джамбаз тепе. Тук прекарва близо 5 години (от 1835 до 1941). Още през първата година на своето идване в Пловдив, Захари Зограф влиза във връзка с първенците на града, особено с фамилията Чалъкови и разкрива своите планове по народната просвета. Дава идеята да се открие всенародно, славянско (българско) училище в Пловдив, което да има за цел да подготвя просветени младежи. Те трябва да се пръснат из цялата ни страна, „за да се просвети Болгарията“. На това училище 3. Зограф отдава голямо значение за националното пробуждане и освобождение на българите. За учител ка този по-висш тип училище той предлага своя учител Неофит Рилски, който по онова време (1835 г.) е учител в новооснованото светско взаимно училище в Габрово. Поради колебанието на заможните български първенци и съпротивата на гръцките духовници идеята на Зографа се осъществява едва през 1842 година и то като се открива взаимно училище, което е и първото българско училище в Пловдив. По-късно, когато в Пловдив настъпват нови икономически и обществени промени, които довеждат и до по-ясно българско национално съзнание, идеята на 3. Зограф наново се подема. Съществуващото гръцко класно училище, което е подкрепено от заможните българи и търговци, не е отговаряло вече на техните интереси и стремежи. Затова отначало през април 1850 година предлагат да се въведе изучаването на български език в гръцкото класно училище. Това тяхно скромно искане не се възприема от гръцкото духовенство. Този отказ става повод да се поведе, упорита борба от страна на българите за откриване на свое класно училище. „Това събуди“, както пише д-р Ст. Чомаков до Н. Геров, „честолюбие и с това малко народност на много души. Така изявиха се много хора, що са биле без да го знаем ние, и друти много души усетиха нещо в сърцето си без да го знаеха и същите… ние щем имаме балша башляна училище“ (13 -май 1850 г.)
И така през септември 1850 година се открива българското мъжко класио училище, което се помещава в новопостроена сграда, определена преди това за общо (гръцко) девическо училище. (Оградата се е намирала в двора на бившата девическа, после смесена гимназия на ул. „Максим Горки“). 3а пръв учител и уредник се назначава известният българин — възрожденец Найден Геров. Много трудности от най-различен характер трябвало да се преодолеят, докато училището се издигне до такава висота, та да стане важен просветен и революционен център, който да поддържа българския дух и да подготвя младежи, които впоследствие да се включат в нашето просветно и националноосвободително движение.
Макар и на класното училище в Пловдив да се поставя за цел да готви учители и свещеници, то по своята същност и програма през цялото време на своето съществуване до Освобождението е било преди всичко светско, общообразователно, като се е давало преднина на положителните науки. Освен това то е народно, безплатно, не само за децата от Пловдив и Пловдивско, но и за всички от цялата страна. Материалното е подкрепяно от всички търговци, занаятчии (еснафските организации), общините на близки селища, църквите и от селяните на Пловдивска област, от които от 1876 година се събира и нарочен „училищен данък“ за построяването на новата страда — „Жълтото училище“ (1868 г.) и поддържането на училището.
Още по време на Н. Геров се въвежда традицията, учебната година да завършва по тържествен начин, като се провеждат и изпити, на които присъствуват родители, общественици и др. По такъв начин постиженията на учители и ученици добиват обществен характер, а по това време особено в Пловдив те са доказателство пред гръцкото духовенство и гърчеещите се българи за силата и способностите на нашия народ. Тези тържествени дни оставяли трайни впечатления в съзнанието на учители и ученици.
Щом училището се нарекло на името на славянските просветители — Кирил и Методий, то още в първите години започва да чества своя патрон. Особена заслуга в това отношение имат Константин Геров и Йоаким Груев. По време на К. Геров (1856 г.) честването става по-тържествено, като се освещават и ликовете на Кирил и Методий, изработени от художника Доспевски. По почин на Груев, през 1857 година празникът става всенароден, като се празнува и на други места из страната. Така той се превръща в мощен фактор за националното ни възраждане, в източник на вдъхновение и сила на борците против духовното и политическо робство. Тоя ден и до днес остава един от най-светлите празници на народната ни просвета.
Така пълноценно и разнообразно протича животът на Пловдивското мъжко училище в продължение на 25 години — до Освобождението.
Ив. ВАНЕВ, 1965 г.