Основателят на училището е Найден Геров Хаджиберович, български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта “Българи от старо време” Автор е на “Речник на българский язик” (1895-1904). 

Класно епархийно училище “Св. Кирил и Методий” е открито на 1 септември 1850 година. Само за няколко десетилетия, пловдивската гимназия отвоюва Пловдив от еленизма, възстановява българското му име и превръща града в най-големия културен център  на страната и крепост на българския национален дух. 

Получили първата закалка в борбата срещу гърцизма в Пловдив, възпитаниците на това училище се отправят към градовете и селата на Тракия и Македония, където пръскат животворните лъчи на знанието, будят народното съзнание, възстановяват националната гордост и националното самочувствие на населението и очертават българския характер на тези области.

Под мъдрото ръководство на нейните високообразовани директори Найден Геров, Константин Геров, Йоаким Груев,Атанас Беляев, Христо Стоянов, Христо Павлов, Димитър Николов Благоев и Васил Попович гимназията се утвърждава не само като най-голям просветен център в България, но и като своеобразна школа, в която се възпитават борците за осъществяване на висшите национални идеали. В това училище Любен Каравелов се учи на дълг и вярна служба на народа, Васил Левски замисля създаването на революционната организация, обричат се на жертва за свободата на своя народ бъдещите ръководители на Априлското въстание Стоян Заимов, Тодор Каблешков, Петър Бонев, Никола Караджов, Найден Попстоянов, Нешо Попбрайков, Искрьо Мачев, Георги Нейчев, Христо и Георги Търневи, Стоян Попов, Христо Благоев, Никола Беловеждов, Сава Попевстатиев и Георги Чолаков.

Свидетелствата за това, че преди 145 години тук е учил Васил Левски са много, получени от сериозни автори. През учебната 1863/1864 г. дякон Игнатий постъпва в Пловдивското класно училище, с главен учител Йоаким Груев. Свидетелства за това ни дават сериозни автори. Самият Груев в мемоарите си, споменавайки най-изявените свои възпитаници посочва: „…Иван Вазов и няколко калугерчета, между които известния дякон Василий /Левски/“. Захари Стоянов, автор на първата биография на Левски, озаглавена „Васил Левски „/Дяконът/“, отбелязва: „По настояване обаче на някои пловдивски граждани пред вуйчо му, тоя последният едвам склони да спомогне на Левски, за да остане в пловдивското училище“. Стр.52, 1884г. Иван Евстатиев Гешов, водач на Народната партия, учил в Епархийското училище от 1856 до 1864 година, описвайки сградата на училището пише: „…стаи, в които живееха пансионерите на главния учител Йоаким Груев и в които, в скоби казано, аз се запознах с Васил Левски.“ Ценни сведения за ученичеството на Левски в Пловдив намираме и в книгата на Димитър Дойчев „Левски в светлина“, където се възпроизвеждат думите на Генчо Койчев: „Помня Левски още като ученик на Йоаким Груев в старото пловдивско школо. Знам, че когато Левски напускаше училището и замина за Карлово, бе изпратен от другарите му, съученици по него време.“

Бележити личности учили в училището

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“ където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

Пейо Яворов

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“.

Революционери

• Васил Левски
• Любен Каравелов
• Димитър Матевски
• Тодор Каблешков
• Стоян Заимов
• Найден Попстоянов

През годините училището няколко пъти е сменяло името си:

Класно епархийно училище „Св. Кирил и Методий“ – 1850 – 1868 г.

Пловдивска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ – 1868 – 1885 г.

I-ва мъжка гимназия „Александър I“ – 1885 – 1948 г.

ЕСПУ „Димитър Благоев“ – 1948 – 1994 г.

СОУ „Княз Александър І“ – 1994 – 1996 г.

ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“ –  1996 – 2016 г.

ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ – от  2016 г.